При симултанен превод се работи в звукоизолирана кабина в екип по двама или трима преводачи за всяка отделна езикова комбинация. Говорещият е в залата на събитието и говори в микрофон, а преводачът получава звука в слушалките си и препредава съобщението в микрофон почти едновременно. Участниците в залата на събитието избират съответния канал, за да чуят превода на езика, който са избрали. Това е вид превод, който да възможност за комбинации на  различни езици. 

Симултанният устен превод е сравнително нова форма на устен превод, която води началото си от Нюрнбергския процес след Втората световна война, въпреки че се е практикувал и преди това. Нюрнбергският процес е преведен на четири езика, а самият процес на превод оттогава е останал почти непроменен (кабини, микрофони, слушалки, трима преводачи).

Симултанният превод е в известен смисъл неестествен — той изисква огромна концентрация от страна на преводача, тъй като обикновено не се слуша и говори едновременно. Този вид работа изисква известно време за свикване и научаване.

При многоезични конференции преводачите в кабината превеждат само на родния си език или на няколко езика. Тъй като преводът изисква голяма концентрация, преводачите в кабините се сменят на всеки 10-30 минути.